Значението на лириката

Какво е лирична поезия:

Лирическата поезия е литературен жанр, съставен в стихове, който се характеризира като една от най -дълбоките форми на изразяване на чувства и отражения на поетичния глас.

Лирическата поезия в този смисъл е жанр, много отдаден на изразяването на субективността на индивида: чувствата, емоциите, мислите, размислите и идеите на автора намират в нея идеален формат за тяхното изразяване, обикновено абстрактен или концептуален. В този смисъл той се различава от другите поджанрове, като драматичния, по -диалогичен или епическият, по -разказващ.

В лириката се използват всякакви литературни средства; изображения, символи, фигури на речта, както и нормите на традиционния метър, които могат или не могат да бъдат адаптирани по отношение на строфа, стих, рима и ритъм.

Лирическата поезия е родена в Древна Гърция. Първоначално това е поетична композиция, която трябва да се рецитира с акомпанимент на лира, откъдето идва и нейното име.

Гърците считат лирата за божествен инструмент, създаден от Хермес или, според други версии, от Полимния, и според митологията е изигран от Ерато, който е бил музата на поезията.

Едва през 15 -ти век квалификационният лирик започва да се използва за разграничаване на пеената поезия от тази, която е драматична (театърът) или разказ (епосът).

Някои лирически поети от Античността са Алкей Митиленски, Сафо, Анакреонт или Пиндар. Но има и по -нови лирически поети, като латиноамериканския Рубен Дарио.

Днес обаче стигнахме до обозначаването с името на поезията като цяло това, което преди беше известно като лирично.