Значението на фигурата
Какво е Фигура:
Терминът фигура, който идва от латинския фигура, се използва за обозначаване на формата, външния вид или външния образ на лице, тяло или предмет по -специално и това го отличава от другите.
Думата фигура може да се използва в различни контексти, в които значението на думата варира. Например, когато се позовава на виден човек в определена област, като медицината или в правната област, на фигурата на човек, който се грижи за тялото и мускулите си, или на герой от пиеса или филм.
Статуи, скулптури и дори картини, които възпроизвеждат формите на човешки или животински тела, се наричат още фигури.
Думата фигура може да бъде заменена със синоними като силует, форма, изображение и очертания или, в случай че се отнася до видна личност, тя може да бъде заменена с характер или изтъкнатост.
Геометрична фигура
Геометричната фигура се състои от точки и линия или набор от затворени линии, които се отличават с повърхността и обема си, които от своя страна образуват силует или обект.
В геометрията, един от клоновете на изучаване на математиката, геометричните фигури се изучават чрез тяхното разширение. Ако разширението на фигура има две измерения, тогава се нарича повърхност. Но ако има три повърхности: дължина, ширина и дълбочина, това говори за обем.
Има различни видове геометрични фигури, основните са точката, равнината и линията. След това има най -разпознатите геометрични фигури: триъгълникът, кутията, правоъгълникът и кръгът. И поради техния размер има линейни, равни и обемни фигури (триизмерни).
Фигура на речта
Реторичните фигури или литературните фигури се отнасят до нетрадиционното използване на езика чрез ресурси и техники за постигане на по -голяма изразителност, емоция и красота в литературния дискурс.
Писателите често използват речеви фигури в стихотворения, есета или разказвателни и драматични текстове, за да обогатят, подобрят и разкрасят образите, емоциите или събитията, описани в цялата история.
Сред най -използваните реторични фигури са сравнение (сравнение), хипербола (преувеличение), ономатопея (писмено представяне на звуци), метафора (аналогия) и др.
