50 примера за метафори
Метафората е литературна или реторична фигура, с която значението на едно понятие се приписва на друго, установявайки аналогия между двете. С други думи, метафората обменя понятията, доказвайки сходството между тях.
Използването му позволява да отпечатате по -голяма красота, изящество или трансцендентност към това, което искате да изразите. Тази цифра има приложение както в литературата, така и в ежедневието.
Метафори в ежедневния език (и тяхното значение)
- Перлите на устата ти. (Зъбите на устата ти)
- Небесните светулки украсяват нощта. (Звездите грееха през нощта)
- Небето беше покрито с бели памучни тъкани. (Небето беше покрито с облаци)
- Чуваше се ропотът на реката. (Звукът на реката се чу)
- Майка дава живота си за своето потомство. (Майка дава живота си за децата си)
- Момичето стана пеперуда. (Момичето се развива)
- Златото на косата й. (Златистият цвят на косата й)
- Възхищавах се на абаноса на кожата й. (Възхищавах се на тъмния цвят на кожата й)
- Зелената мантия на прерията. (Тревата на поляната)
- Вечната мечта. (Смърт)
- Цветето на живота. (Младеж)
- Отвъд земята има само синьо. (Отвъд сушата има само море)
- Нека опитам меда на устните ти. (Нека опитам вкуса на устните ти)
- От очите му потекоха реки на горчивина. (Сълзи на горчивина потекоха от очите й)
- Снегът в косата й говори за нейната история. (Сивата коса говори за нейната история)
- Слоновата кост на тялото й го съблазни. (Бялото на тялото й го съблазни)
- Усети барабана по гърдите си. (Той почувства удара в гърдите си)
- В очите й блестяха два изумруда. (Зелените й очи блестяха)
- Плачът на китарите се чуваше. (Чу се звукът на китари)
- Очите му бяха два сини кладенци. (Да се позовава на цвета и красотата на нечии очи)
- Устата му беше свеж плод. (Устата му беше червена и провокативна)
- Любовта е тиранин. (Любовта няма избор)
- Гласът ти е музика за ушите ми. (Гласът ти е мил за мен)
- Сърцето му беше безкраен кладенец. (Способността му да обича е безкрайна)
- Очите му са сапфири. (Очите му са сини и ярки)
- Кожата му е кадифена. (Кожата му е гладка)
- Лукресия е звяр. (Лукресия има лош нрав)
- Ръцете ви са сигурно пристанище. (Твоите ръце ме карат да се чувствам защитена и отпочинала)
- Въображението е лудата жена в къщата. (Приписва се на Санта Тереза де Авила). (Неспокойно въображение, но то е част от нас)
- Неговите ученици, маслинови издънки, растяха навсякъде.
- Кожата ти, ароматизирана коприна.
- Луната, лампата на нощта.
- Чуй гласа ти, балсам за душата ми.
- Имаше стоманени нерви.
- Нищо не докосна каменното му сърце.
- Сребърната луна грееше в небето.
- Той интонира с канарския си глас.
- Това не беше потоп, а плачът й.
- Градът, водовъртеж от хаос, неуморен рев.
- Очите му бяха звезди; звездите бяха надежди; надеждите, конете, които носеха колесницата на тази любов.
