Библейски смисъл

Какво е Библията:

Библията е колекция или компилация от свещени книги, която съдържа историите, доктрините, кодексите и традициите, които ръководят християните въз основа на еврейската традиция (Стария Завет) и провъзгласяването на Евангелието (Новия Завет).

Библията е термин, получен от гръцката дума βιβλίον (библейски), което означава свитък, папирус или книга, а от гръцкия израз τὰ βιβλία τὰ ἅγια (ta bible ta hágia), което означава свещени книги.

Тя е написана от около 40 мъже за период от приблизително 1600 години. Първата книга на Библията е Битие. Написано е около 1445 г. пр.н.е. Последната книга е Откровение, написана около 90-96 г. сл. Хр. Първоначално е написана на иврит, арамейски и гръцки.

Свещената Библия (свещена библия на латиница) е най-продаваната книга на всички времена. Преведен е на повече от 2500 езика и се предлага в различни версии в зависимост от традициите и преводите. Понастоящем се предлага и в цифров формат.

В преносен смисъл терминът се използва и за обозначаване на много важна книга, която съдържа цялата съответна информация в определена област. Например, Java Script Bible, The Business Administration Bible, The Music’s Bible, The Football Bible и др.

Структурата на Библията

Християнската Библия е разделена на две основни части: Стария и Новия Завет. Завет (Берит на иврит) означава съюз, договор или договор. Всеки от тях събира колекция от свещени текстове. Нека се запознаем с някои съществени подробности.

Старият завет

Старият завет (Танах за евреи и Септуагинта за гърците) се разглежда от християните като история за сътворението. Той включва историите, свързани със създаването на света и събитията на еврейския народ до 445 г. пр.н.е. относно.

Има две версии на Стария завет, които циркулират взаимозаменяемо по времето на Исус и апостолите:

• Еврейски канон или Палестински канон, написана на иврит, състояща се от 39 книги. Тази версия изключва така наречените второканонични книги.
• Канон Александрин, Седемдесет версия (LXX) или Септуагинта Библия. Тази версия е написана на гръцки. Той съдържа еврейския канон и в допълнение девтероканоничните книги, наречени апокрифни от протестантската традиция, като Тобия, Юдит, 1 -ва и 2 -ра книга на Макавеи, Мъдрост, Църковна и Варух.

И двата канона се различават по ред, разпространение и заглавия. Католическата и православната църква признават Александрийски канон или Седемдесет версия. Протестантските или вдъхновени от лутерани църкви използват Еврейски канон или Палестински канон. От своя страна коптската църква допуска и други книги като Книгата на Енох и Книгата на юбилеите.

Вижте също Стария Завет.

Нов завет

Новият завет съдържа 27 книги. Християните го считат за история на спасението. Тя включва евангелията, които представят живота и учението на Исус Христос. Те обхващат събития през живота му, посланието му, смъртта и възкресението му.

В допълнение, Новият завет съдържа разказ за действията на апостолите (който разказва за раждането на ранната Църква), пастирските писма на първите християнски водачи и пророческата книга на Откровение.

Вижте също Новия Завет.

Копия и преводи на Библията

Преди изобретяването на печатната машина свещените книги са копирани ръчно.

В случая с еврейската свещена книга, която съответства на Старият завет Кристиан, копията са направени от еврейски преписвачи, наречени Masoretes. Те отговаряха за копирането на Еврейските писания между 6 -ти и 10 -ти век и използваха броенето на буквите, за да избегнат грешки.

В християнския свят преводите и копията на Библията се извършват от монаси в манастири, много от които също са отговорни за включването на илюминации или илюстрации с голяма художествена стойност.

Монасите могат да копират сами или в група под диктовката на брат, което ускорява производството на копия. Следователно не беше изненадващо, че имаше някои грешки в процеса.

Съществуват различни мнения относно надеждността, опазването и целостта на Библията поради факта, че са изминали много години от първите ръкописи, а също и поради възможни грешки в преводите на различни езици и разминаващи се мнения в догмите.

Първият превод на Библията на вулгарен език, а също и първата печатна версия, е Библията, преведена от Лутер на немски език през 16 век.

Археологията е предоставила и интересни открития във връзка с конформацията на самите исторически библейски текстове.